dbaj o swoją wątrobę

        ПРЕПОРЪЧВАМЕ ВИ:

dbaj o swoją wątrobę

НАУЧИ ПОВЕЧЕ ЗА ЧЕРНИЯ ДРОБ

 

Всичко, което трябва да се знае за черния дроб

Черният дроб е един от най-важните органи в целия ни организъм. Неговата работа е незабележима и поради това остава недооценен. Черният дроб не боли и рядко изпраща директни сигнали за своето състояние. За него трябва да се полагат грижи, защото правилното му функциониране позволява да се запази здрав целият организъм. Това е орган, без който нашият организъм не може, затова е изключително важно да се знае как да се подпомага и предпазва на всеки етап от неговата дейност.wątroba

Правилната работа на черния дроб е възможна благодарение на неговите клетки – хепатоцитите, които приемат от кръвта субстрати за биохимични реакции и същевременно отделят жлъчка, съдържаща жлъчни соли, киселини, пигменти, както и ненужни продукти от обмяната на веществата.

Жлъчката се отделя по вътре- и извънчернодробни жлъчни пътища. Трите извънчернодробни канала са мехурен, общ чернодробен и общ жлъчен. Последният се слива с големия канал на панкреаса и образуват обща чернодробно-панкреатична ампула, която се отваря в т.нар. Papilla Vateri, в дванадесетопръстника.

На гладно, когато в червата не се извършва смилане на мазнини, жлъчката се насочва към жлъчния мехур, който представлява резервоар за събирането й. Ролята на жлъчката е не само транспортирането на продуктите на обмяната до просвета на червата, така че да могат да бъдат отделени от организма, а най-вече за пълното разграждане на мазнините. Жлъчните соли намаляват повърхностното напрежение на мастите, емулгират ги фино и по този начин улесняват действието на панкреатичните и чревните ензими, отговорни за разграждането им. Самите ензими се активират от жлъчните киселини. Благодарение на това се улеснява усвояването на мазнините, а така също и на мастноразтворимите витамини (A, E, D и K).

Депониране

Черният дроб представлява депо за вещества, които са необходими за множество функции на организма. В черния дроб се складират: гликогенът (резервен полизахарид), мастните киселини, триглицеридите, фосфолипидите и холестеролът, витамините A, D и B12, а също така и желязото (под формата на съединение с белтъчините – т.нар. апоферитин).

Регулиране

Функции на чернодробното кръвообращение – регулира притока на кръв в басейна на порталната вена, влияе върху обема на циркулиращата кръв, както и на разпределението на течностите в организма. Изпълнява имуномодулираща функция.

Участва в метаболизма на хормоните и поддържането на нормалните им нива.

Има терморегулираща функция.

Черният дроб е отговорен и за синтезирането на почти всички кръвосъсирващи фактори, както и на много от компонентите на фибринолитичната система.

Той отговаря за метаболизма на мастноразтворимите витамини, както и за съхраняването и обмяната на някои водноразтворими витамини. Черният дроб притежава уникална способност за регенерация. Той регулира метаболитните процеси в организма като цяло и нещо повече – притежавайки известен функционален резерв, е готов за интензивна работа в случай на нужда.

Функционирането на черния дроб може да се определи чрез отчитане на показатели в кръвната плазма, основно ензими (напр. трансаминази, алкална фосфатаза или гамаглутамилотрансфераза). Заедно с определянето на концентрацията на билирубина (основният жлъчен пигмент), измерването на тези показатели са тест за чернодробните функции и често се правят с диагностични цели в болничната или амбулаторната практика.

Дезинтоксикация

Черният дроб изпълнява дезинтоксикационна функция. Той представлява филтър за съединенията, получени при неправилно разграждане на вещества, приемани чрез храносмилателната система (индол, скатол), извлича също съединенията, образувани в тъканите на храносмилателната система (амоняк - токсичен продукт на азотната обмяна, който се превръща в урея, и се отделя от бъбреците). В черния дроб се извършва дезинтоксикацията на лекарствата и ксенобиотиците. В обмяната на тези съединения взимат участие множество ензимни структури.

Счита се, че реакциите от I фаза на обмяната на лекарствените субстанции и ксенобиотиците представляват прости химически процеси (напр. окисляване и редукция), в които участват специфични ензими, наречени микрозомални, водещи до промяна в структурата на тези субстанции, а оттук и до първоначално намаляване на тяхната токсичност. Целта на реакциите от II фаза е по-нататъшното трансформиране на тези съединения във все по-малко токсични производни чрез свързването им с фрагменти от киселини (напр. на глюкуроновата или сярната) в резултат на което се получават продукти, готови за отделяне от организма (напр. глюкуронова или сярна киселина).

Метаболизъм

Черният дроб е място на многобройни метаболитни обмени. В него се извършва метаболизма на: белтъчините, мазнините, въглехидратите и билирубина, а също и дезактивация или модификация на множество ендогенни хормони.

• Обмяна на белтъчините

Черният дроб играе централна роля в белтъчния баланс. Приетите белтъчини се разграждат до аминокиселини и се използват като градивни структури при формирането на собствени протеини, ензими, хормони и нуклеотиди. Излишните аминокиселини се оксидират в черния дроб за получаване на енергия (осигурявайки 50% от енергийните нужди на черния дроб) или се преобразуват в глюкоза, кетонови тела, или мазнини. Когато аминокиселините се катаболизират (разпаднат) с цел получаване на енергия, се образуват глутамин, глутамат и аспартат. Тези продукти се обработват главно в черния дроб, където излишният азот се преобразува до урея чрез цикъла на уреята. Уреята се отделя чрез урината. Поради това, черният дроб играе критично важна роля по отношение на азотния баланс в организма, както и за метаболизма на аминокиселини. Регулирането на азотния баланс предпазва организма от натрупване на токсичен амоняк и енцефалопатия.

• Метаболизъм на въглехидратите

Черният дроб е главният регулатор на нормалното ниво на глюкоза в кръвта и разпределението й към периферните органи, благодарение на множество процеси, регулирани от редица хормони: инсулин, глюкагон, хормона на растежа и катехоламин. В случай на недостиг на глюкоза в храната или при изчерпване на запаса от глюкоза в кръвта, черният дроб доставя нови количества от нея по пътя на глюкогенезата и гликогенолизата. В резултат на тези процеси се стига до синтеза на глюкоза и разпадане на чернодробния гликоген и освобождаването на глюкоза към кръвта. При изчерпване на гликогена в черния дроб се преминава към процес на глюконеогенеза – превръщане на липиди, аминокиселини и млечна киселина в глюкоза. При нормални условия въглехидратите, които достигат до черния дроб се преобразуват и съхраняват под формата на гликоген. Излишните въглехидрати се преобразуват главно до мастни киселини и се съхраняват под формата на мастна тъкан.

• Метаболизъм на липидите

Биосинтезата и обмяната на внесените с храната мазнини се извършва в цитоплазмата на чернодробните клетки, наречени хепатоцити. От получените мастни киселини и глицерол, чрез естерификация и последващо свързване с мастни киселини се синтезират триглицериди. Отново чрез естерификация, но с фосфорна киселина се получават фосфолипиди. „Свободният” холестерол (алкохол) се естерифицира с мастни киселини до „естерифициран” холестерол, който е липид. Излъчването му се осъществява чрез жлъчката, под формата на жлъчни киселини.

Транспортирането на холестерола до всички тъкани става чрез комплекси, наречени липопротеини. Те се състоят от триглицериди, фосфолипиди, холестерол и специфични белтъци, наречени апопротеини.

Липидите са жизнено важни, защото са основния източник на енергия и участват в структурата на клетъчните мембрани. Черният дроб играе главна роля в регулирането на нивото на тези съединения.

• Метаболизъм на билирубина

Черният дроб играе главна роля и в метаболизма на билирубина. Увреждането на чернодробните клетки при хепатит води до неправилно протичане на трите фази на метаболизъм на билирубина. Хепатитът и цирозата са най-честите причини за жълтеницата.

Всичко описано дотук са само някои от многобройните важни функции, изпълнявани от черния дроб. Затова не без основание го наричат най-голямата лаборатория на човешкия организъм. За да работи добре, за него трябват грижи през целия живот.